Не допусках обаче, че ще настъпи време на толкова брутални прояви на суперлибералната демокрация, по-точно, диктатура - тази, за която защитата на човешките права е най-пропагандираната максима. Да пиша за дехуманизация на демокрацията, за една от най-отвратителните й прояви - легалното отвличане и разделяне на деца от техните родители. Когато това се нарича „закрила на децата“, настъпва диктатура на човешките права, стимулирана от диктатурата на парите. Защото целта на отвличането е печелене на пари - perpetuum mobilе, магическият двигател на суперлиберализма. Тези диктатури са най-тревожната симпоматиката на настъпващата от началото от XXI век промяна на политическата парадигма - от либералния консенсус за „човешките права“ в такъв за „правата на парите“, илюстриран накратко с money talk – парите говорят, те дават сила и влияние на този, който ги има.