Автор: Детелина Мирлева Преди два дни беше празникът на детето. За мен това е специален ден, първо, защото ми е половин имен ден и второ, защото така и не пораснах през всичките си 31 години на този свят. Беше страхотно, отдадох се на всякакви детинщини, забавлявах се и се радвах на децата, които се забавляват наоколо. Но една непозната майка ми удари шумна плесница. Не, не буквално. И все пак... На една сергия с красоти и сувенири десетгодишно момиченце се взираше в купичка, пълна със сърца от естествени камъни. Майка му го попита дали иска едно и дотук си беше даже…