Когато въздухът е тежък и прах в очите ти люти, и смогът през гърдите реже в Мумбай, Атина и Париж, и птиците унило крачат през жълта призрачна мъгла, и в мръсния канал се влачи зловонна, мътна тишина, и океанът е найлонов, и полюсът – без ледове, ти вече си отрязал клона, крепил света със векове.