/КРОСС/Една от най-играните опери на маестро Джузепе Верди, „Аида" не случайно е предизвиквала и продължава да предизвиква въображението на големите режисьори не само за оперната сцена, но и за филмови версии. Какво я прави толкова атрактивна и толкова обичана? Известният аржентински режисьор Уго де Анна дава един възможен отговор. Той е намерил интригуващ отговор за своята постановка на Софийска сцена, след фантастични такива на най-голямата открита сцена, Арена ди Верона. Оперният шедьовър на маестро Верди се разиграва в ефектно виртуално триизмерно пространство, потърсено в огледалното отражение на египетски релеф, фон на сменящите се картини. Зрителят е омагьосан от играта с отраженията, ефектните костюми, приказното и иносказателното в това запомнящо се внушение. Изживяване, което всеки път е различно с различните артистични състави. Запомваща е сцената, в която двете съпернички за любовта на Радамес, Аида и Амнерис разиграват истински театър с огромните червени ефирни платна, обгръщащи пространството на всяка от тях, както и триумфалната сцена, ефектно решена пирамидално и превръщането на пирамидата в гробница за двамата влюбени - Аида и Радамес на финала. Незабравимо филмово изживяване. Внушение близко до съвременника и в изградените контрастни емоции и обрати в сюжета между триъгълника Аида, Амнерис и Радамес. Фигурата на главния жрец, неговата абсолютната власт, по-силна и от тази на фараона е определяща в решаване съдбата на георите