Държавата е в парализа, но това дори не е най-лошото. Проблемът е, че самата България върви към разпад пред очите ни. Парламентът, който, по дефиниция и според лозунга на него, трябва да задава сцеплението (съединението) на нацията, е всъщност изразител на разломните сили. От месеци наред (не само от вот на вот) най-голямата новина е: има ли кворум, ще има ли заседание, ще се свърши ли въобще някаква законодателна работа? А и очертаващият се като перманентен вот на недоверие, в съчетание с постоянните игри с кворума от страна на ГЕРБ и „Атака" и със скандиранията „Оставка" вътре и извън парламента, напълно обезсмислят 42-то Народно събрание. В същото време как да пропуснем „казуса Пеевски"? Тъкмо „най-популярният депутат" в държавата се е захванал законодателно да чисти банки, медии, хазарт и спорт от офшорки. Резултатът е предвидим, почти огледален на начина, по който телевизионният трубадур на банката на властта ще бори цензурата в държавата чрез тенденциозни кампании, като тази, която отново развихри срещу президента. Подобни „очищения" пораждат силно желание след молебена за „вразумление и помирение" да се обърнем с нова молба към Н. Св. българския патриарх Неофит - за водосвет в парламента, дано светената вода изгони злите духове. За премиера Орешарски няма какво да говорим, защото не е ясно има ли страната въобще министър-председател