Те цяла година са събирали пари. Трепали са се, превивали са гръб, раболепно са се усмихвали… И всичко това заради едната почивка. Десет-петнадесет дена на море. При това морето може да се падне точно в този момент бурно. Държавата ти нарежда оранжев код за опасност. Ти засядаш под най-близката сушина, превърната в кръчма, и си наумоникаш: „Оранжево небето, оранжево – морето, оранжев и светът”. Господи, какво пророчество за тези десет дни. Понеже всичко е оранжево и кодът за бедствие е оранжев. Толкова оранжево ти идва в повече и ти причернява пред очите. - Мамка му, баш на мен ли ми се падна? Аз единадесет месеца се трепя, превивам гръб и раболепно се усмихвам, за да може през тези десет-петнадесет дена от годината да съм бял човек. Бял човек, не оранжев код… И засяда човекът в първата кръчма и си казва, че щом и излазът на море е черен в тази държава, какво друго ти остава, освен да се освиниш. Вариантът „бял човек за десет дни” преминава в „Свиньо такава, заради това ли...