Доклад на ООН за щурма срещу Флотилията на свободата миналата година послужи като повод на Турция да изгони израелския посланик и да сведе до минимум отношенията си с Тел Авив.
Реакцията очевидно е пресилена, защото, макар в доклада да се признава правото на Израел да блокира ивицата Газа, в него е споменато и че действията на израелските спецчасти са били пресилени. И най-важното – ако Турция искаше да замразява отношенията си с еврейската държава, логично бе да го направи веднага след щурма срещу корабите през май миналата година.
Излиза, че Анкара се сърди на ООН, а не на Тел Авив. Подобна реакция някак не приляга на турската дипломация, която е прочута с вековния си опит и гъвкави действия. Влошаването – вече официално след многобройните признаци през последните години, на отношенията между Турция и Израел допълнително засилва напрежението в Близкия изток, който от десетилетия е барутен погреб, а напоследък и люлка на Арабската пролет.
Но тъй като за всички е ясно, че поводът е измислен, това означава, че дългосрочната цел на сегашното турско правителство е да се опита да поеме лидерството на мюсюлманите в региона. Подобни амбиции обаче с нищо няма да помогнат на турската кандидатура за членство в Европейския съюз.