. Понякога сънувам се във София, приземен на жълтите павета. Там мумията още диша в един обратен сън в обратно време. Вървя и гледам, всичко е отново, като за първи път усещам един случаен бриз, ухание на миди, и гларуси гугукат доверчиво – София най-после е в морето. Aх, как съм плакал като малък че всички ходеха на село, а моите родители са градски. Ректоратът е изчезнал някак си, кули като в Пиза коленичат, сочат с прът огромен телевизор, пръскащ шампоани за бесмъртие. Поне да видя руините между ЦУМ и Шератон зад външно. Там римляни се къпят в турска баня. И ме приканват да опитам. О, не, благодаря, забравих билета за обратен полет. Ще ...