- Тази униформа на мъжа ти ли е? Махни я оттук, че ме е страх да не я оплескам. Три години съм търкал наровете и не ми се иска да си имам неприятности с началството. Това обясняваше защо не приемаха “прокурорските“ бакшиши. Често звъняха по вратите всякакви чешити – от разни секти, молещи за пари самозвани самарянки, циганки с бебета на ръка и подозрителни, леко дрогирани тинейджъри. Понякога Нели безрасъдно отваряше вратата, но щом зърнеха униформата, наглеците бързо си тръгваха. Униформата стоеше като бодигард зад гърба на Нели и я пазеше. Минаха още някоя и друга година. Нещата привидно се поуспокоиха, но не се промениха. Пролетта помилва клоните на дърветата и те разцъфтяха от щастие. Нели се захвана с традиционното почистване и изхвърляне на ненужните вехтории. Застана пред униформата и рече: “Дотук, приятел. Тръгваш си.”