/КРОСС/ Въвеждането на електронно управление вероятно е вторият сектор след здравеопазването, в който ефективността от вложените пари е най-ниска. За последните петнадесет години България е похарчила  около 3 млрд. лв. за създаването на е-правителство, но като цяло резултатите от това са половинчати и незадоволителни. В свой анализ БСК сравнява България с един от първенците в Европа в тази област - Естония. В момента Естония разполага с електронно правителство, обединяващо повече от 900 информационни системи и над 5 хил. електронни услуги, повечето от които комплексни. Българската администрация предлага 2,9 хил. услуги, от които 87% са първични, а 13% - комплексни. Реално само 19% от българските администрации всъщност предлагат електронни услуги. ХартияВ Естония 86% от гражданите имат електронна лична карта, 87,2% от населението използва интернет, а 96,3% от хората декларират своите доходи по електронен път. За сравнение, 34% от българите не използват компютър, спрямо 8% за Естония. 60% от българите ползват интернет и 19% са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца.У нас 27% от регистрите се поддържат единствено на хартиен носител. В България се забелязва куриозен факт. През всичките години, в които се работи за въвеждането на електронното управление броят на принтерите расте тройно повече от този на сървърите, вместо тенденцията да е обратна