Общо за първите три месеца от 2018 г. сънародниците ни зад граница са изпратили в родината си 287 млн. евро, което е с 3,9 млн. евро повече, отколкото за същия период на миналата година.
В същото време преките чуждестранни инвестиции в страната по предварителни данни намаляват със 125,4 млн. евро за март 2018 г. при намаление с 80,1 млн. евро за март 2017 г.
За периода януари–март 2018 г. капиталовложенията в страната са в размер на 179,1 млн. евро (при 273,1 млн. евро по същото време на миналата година).
Макар и данните да са предварителни и впоследствие често да биват ревизирани в положителна посока, тенденцията остава тревожна и показателна за състоянието на българската икономика и доколко страната ни е привлекателна дестинация за инвестиции.
В доклада към Бюджет 2018 е заложено, че притокът на преки чуждестранни инвестиции ще продължи постепенно да се възстановява, като размерът им ще възлиза на около 4,3% от БВП средногодишно за прогнозния период до 2020 г.
В периода 2018-2020 г. БВП се очаква да нараства номинално с по около 4,5 млрд. лв., докато реалният растеж се движи в границите на 3,1-3,2%. На фона на прогнозата за растежа на Европейската икономика от 1,8-1,9% за същия период икономиката на България има значително по-добри перспективи. Прогнозираното ускоряване на растежа на инвестициите в икономиката ще повиши приноса на капиталовите запаси за потенциалния растеж, твърдят от МФ.
Текущите данни обаче не са толкова розови, а отново показват, че не само инвестициите, а и паричните преводи от емигрантите дърпат икономиката напред.
Основните трансфери на българите продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. И именно тези средства влизат директно в обращение. Описаните по-горе суми са и потвърждение на данните на НСИ, според които потреблението е основният двигател на икономиката. Неведнъж сме писали, че помощта, която сънародниците ни зад граница изпращат тук, отива за погасяване на битови сметки, кредити, здравеопазване, образование и различни покупки.
Разбира се, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2 500 евро.
По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Виктория Тошкова