онази вечер в "петното" сашо секулов ме попита дали си давам сметка, че много повече хора ме мразят отколкото обичат. снощи друг мъж занимаващ се с обществото, но не от страна на културата, а по-скоро на политиката, ме попита "защо толкова те хейтят, милена?":) явно, че омразата срещу мен впечатлява мъжете. жените не са така загрижени, може би защото в повечето случаи идва от тях.отговорих, че определено си давам сметка, но за мен е по-важно кого аз обичам, а когото обичам общо взето винаги ме заобичва. сашо настоя, "но не ти ли пречи?" вече не, свикнала съм от малка, израстнала съм обградена от завист и омраза с нищо непредизвиквани от собствената ми някога невинна личност, а от произхода ми и социалното ми положение. от малка съм разбрала, че повечето хора, които ми се усмихват, биха ми забили нож в гърба при първа възможност. това пречи ли ми? напротив, помага ми с острото чувство за реалност сполетяло ме на крехка възраст. някога ме разстройваше, разбира се, но в последствие ме научи да съм нинджа. мога ли да разбера кой ме харесва истински и кой не, беше друг въпрос.имам вроден детектор на лъжата. ориентирам се изключително бързо в мотивите на всеки човек, който иска да сме близки по един или друг начин. от там нататък всичко е въпрос на това доколко той е искрен, както и доколко аз съм готова да експериментирам със способностите си да се заблуждавам. експериментите винаги завършват неуспешно, и отсрещната страна напуска тепиха с отхапано ухо, за което нося отговорност и вина, защото не бива да наказвам заради собствената си невъзможност да се заблуждавам.като човек с марс в телец, плюс тигър по китайските, плюс луна в скорпион, аз съм опасен, бавен враг, който умее да чака момента си за разрушителен удар. слава богу, много малко хора смеят да ме предизвикат дотолкова, че да се заема с тяхното, да речем, унищожение.а пък тези, които обичам, ги обичам, ама много ги обичам.