Трябва да ти призная нещо.
Понякога вечер те гледам дълго, докато си с гръб на компютъра и те прегръщам наум.
После те гледам, докато спиш и те прегръщам наяве (или може би насън, от твоя гледна точка).
Да ти призная, с хубавите неща се свиква неимоверно лесно. Не говоря за свикването равно на досада, а за онова равно на пристрастяване…
Някакви такива мисли ме занимават сутрин с кафето. Както и да е, добро утро!
G’Morning!, originally uploaded by Vassilena.
Още по темата: