Благочестно живял като свещеник и преминал пътя на мъченията, си потушил идолското служение и си бил споборник на твоето стадо, богомъдри. Затова те почитаме днес, тайно зовейки: избави ни от беди с твоите молитви, вечнопаметни Антиме. София /КРОСС/ Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век. Родното му място е Никомидия - град, разположен в малоазийската област Витиния. Като дете получил прекрасно християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Издигал високо своя дух над всички плътски похоти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала. Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство. В тоя град, като в своя столица, живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни противници бил подпален дворецът им. Голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало жестоко гонение срещу Църквата.
Източник: Информационна агенция КРОСС