– Вие да не правите моабет без мене в тази жега, бе момчета? – домъкна се и баба Гица. – Сакън... – метнах я и нея. – Без турцизми. – Докторе, чорба ли ядеш в тази жега, бе? – протегна глава баба Гица през плета по посока на масата ми, разпъната на двора. – Яде припадналия поп – поправи я бат' Колю. – Въх... че га се помина човечецът? И как ядеш попа, докторе? – Значи, припадналия имам може да се яде, а припадналия поп - не. Така ли? – Ама чорба турска дума ли е? Да ви кажа, хич и не се замислям като я ям. Да не те хване сюргюн в жегата с тази чорба, докторе? – изцепи се баба Гица, след като се успокои, че попът е жив и здрав.