Въпреки че земеделието и горските стопанства са променили голяма част от пейзажа на континента, някои диви кътчета все още са останали незасегнати.

Изследователи от Географския департамент на Хумболтовия университет в Берлин създадоха карта,  обозначаваща последните стари гори, дом на дивита природа в Европа. Тя обхваща повече от 1.4 милиона хектара в 34 държави, сред които и България. „Става въпрос за гори, в които няма видими следи от човешка дейност и в които екологичните процеси следват своята естествена динамика", обясни д-р Франческо Сабатини, оглавяващ изследването. По думите му подготовката на картата е представлявала огромно усилие, за което са допринесли стотици учени, експерти, както и местни активисти от неправителствения сектор, споделили информация къде могат да бъдат открити стари гори в техните страни. „Без помощта им никога нямаше да успеем да наберем такава база данни, която всъщност е и най-подробната за Европа".

Проучването, публикувано в списание Diversity & Distributions, сочи, че старите гори на континента са изключително редки, разположени са в отдалечени месности и са разделени на малки групи. „Съвременният европейски пейзаж е резултат от хилядолетия човешка дейност. Затова не е изненадващо, че съвсем малка част от горите са останали незасегнати", коментира проф. Тобиас Кюмерле от Унгария, съавтор в изследването. Учените са единодушни, че макар и да представляват миниатюрна част от общия горски фонд, старите гори имат огромно екологично значение. „Те са единствените места в Европа където все още се срещат много от застрашените животински видове. Това ги превръща в естествени лаборатории, които показват човешкото въздействие върху горските екосистеми," допълни още проф. Кюмерле.

За наше щастие такива гори все още има и в България. Столетни широколистни видове могат да бъдат видени по почти цялото протежение на Стара планина. А в някои части на Рило-Родопския масив освен широколистни се срещат и иглолистни гори. Картата показва, че най-компактното богатство от вековни дървета на Балканския полуостров се намира на територията на Хърватия, както и в Словенските Алпи. В Централна Европа стари дървесни видове има в Чехия, както и в планинския масив Татри на терторията на Словакия и южна Полша. Смесени вековни гори се срещат в Алпийска Швейцария и в Пиренеите, а предимно широколистни – в части от Апенинския полуостров и на територията на Португалия. Скандинавският полуостров пък е най-богат на вековна иглолистна растителност, по-голямата част от коята се намира на територията на слабонаселената Финландия.

Опазването на старите гори не бива да се взима за даденост дори и в Европа

До този важен извод стигнаха учените от екипа на д-р Сабатини. Причината – голяма част от тези гори са малки, разпокъсани и изключително уязвими за човешко вмешателство. Макар че 89% от тях се намират в защитени зони, много често степента на протекция не е висока. Това означава, че поне в някои европейски държави дърводобивът би могъл да застраши статута на тези гори. Както се вижда и на картата големи части от тях вече са изсечени. Сред най-засегнатите райони са румънските и словашките Карпати, както и Балканите. „Нарастващото търсене на биоенергия, както и незаконното изсичане постепенно унищожават това незаменимо природно наследство," предупреждава проф. Мирослав Свобода от Университета по естествени науки в Прага. Според него в много от случаите дори никой не разбира, че столетни дървета са превръщани за броени минути в дървен материал. По думите на проф. Свобода опазването на тези гори трябва да бъде приоритет във всяка природозащитна стратегия на Европейския съюз.

Какъв е смисълът от създаването на подобна карта?

Картата помага на хората да осъзнаят ключовата роля на човешкия фактор в унищожаването на старите гори и насърчава усилията за тяхното възстановяване. „Интересното е, че ние използвахме картата за да калибрираме модел, показващ зоните, където използването на земята е по-слабо. По този начин можем да предвидим къде може да се появят вековни гори, които още не сме картографирали," обясни още д-р Сабатини.