В приетата от Народното събрание Стратегия за развитието на висшето образование до 2020 г. в повечето случаи е направен коректен анализ на причините за не­ефек­тивното използване на държавната субсидия, отделена за формирането на високо квалифи­ци­рани специалисти, необходими за икономическото развитие на страната. В същото време се пред­лагат частични и често нерационални реформи за усъвършенстване на висшето образование у нас въпреки острите критични бележки и препоръки в докладите на Световната банка и Евро­пей­ската комисия.Преди всичко става дума за това каква част от БВП се отделя за тази цел. Обичайната практика у нас при подготовката на годишния държавен бюджет е средствата в раздел "Обра­зование и наука" да са оскъдни и да са първите, които подлежат на рестрикции, като често за финансовата година се изплащат само 90% от заплануваните средства. Тази констатация е на­пра­вена и в "Стратегията", като се предвижда "постепенно увеличаване на ресурса за сек­то­рите образование и наука", което обаче едва в края на периода трябва да достигне до 6% от БВП, както е в повечето европейски страни.От друга страна много важен аспект е правилното разпределяне на заделените за нуждите на образованието средства между отделните висши училища