Историята била учителка на народите. Ако това е вярно, българите сме сред най-добрите ученици. Ние живеем основно в историята. И я потребяваме успешно. Съвсем не отсега.Някога предците ни така се поучили от историята, че де що имало руини от миналото (антично или средновековно, без значение) било изкопавано, къртено и очуквано. После го вграждали - в къщи, курници, кочини, нужници. Историята предлага качествен строителен материал - от обработен камък. Та затова например от дворците на Царевец и Трапезица нищо не е останало.Защо тогава да съдим и днешните потребители на историята? Те са достойни наследници на предците ни - рушат крехките зидове на миналото, за да го съградят повторно. Най-често от бетон или пластмаса. Предлагат ни го не такова, каквото е било, каквото ни е нужно - загадъчно, бляскаво, грандиозно. Превръщат го в строителна площадка за туристически атракции. А всяка атракция малко или много носи в себе си бутафорията и кича. Съвсем в духа на съвременната консуматорска култура. Един актуален прочит на Квинтилиан, чеисторията се разказва, а не се доказваКрив ли ни е Божидар Димитров, че притежава гениалността на сладкодумец, който може да омая нацията, начело с премиера. И да го убеди колко достойни са делата му в "опазване" на миналото. Сензациите около Голямата базилика в Плиска са само един от примерите. Както е казал народът, не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. На директора на НИМ му я сервира правителството