До Финландия на Голф (8): През Словакия и Сърбия

Започваме връщането от Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, после достигаме крайната си цел – Хелзинки във Финландия, след което поехме назад – първо през Естония, Латвия и Литва, а за последно минахме през Полша.

Днес през Словакия и Сърбия ще преминем последния етап от това пътешесвтвие.

Приятно четене:

През Словакия и Сърбия

Кошице – Суботица – Нови Сад

част осма (последна) на

До Финландия на Голф

Време беше да напуснем Полша и да посетим една от последните ни дестинации.

Град Кошице

Словакия

Забележителностите в града са свързани с Унгария и унгарския народ. Предполагам, словаците не биха се съгласили с мен, но при една разходка из града сами ще видите, че табелите по редица стари сгради и църкви са на унгарски език. Исторически словаците започват да доминират културно, а и като процент от населението чак след Първата световна война. Можете да се досетите защо…

Красива сграда, която е била дом на известен унгарски строител от града:

Две снимки от пешеходната зона:

Катедралата Св.Елизабет

Готически шедьовър, най-голямата църква в Словакия. В нея е погребан Ференц II Ракоци – водач на унгарското въстание срещу Хабсбургите в началото на 18-ти век

Поглед от камбанарията:

Реплика на къщата, в която същият Ференц Ракоци е живял в изгнание в Турция (Става дума за Османската империя, но правилно – в частта, която днес е Република Турция – бел.Ст.) Има и негов паметник отпред:

Гербът на града. Кошице е първият град с герб в Европа:

Две снимки от една много уютна и красива

занаятчийска улица:

Главната пешеходна улица:

За финал

Срамота… да ти вдигат колата:

Този път не удостоихме Унгария с никакво внимание. С адаша се разделихме в Будапеща. Той си хвана влака за Германия, където живее, а аз продължих към

Сърбия

Бях планирал да прекарам няколко часа в Суботица и този път да уважа малко и град Нови Сад, понеже ми е омръзнало да гледам Белград.

Суботица

е мултиетнически град. Има унгарско мнозинство, но разбира се и много сърби и хървати. Съответно често се виждат надписи на три езика.

Суботица, Сърбия

Има приятен център, за съжаление е виждал по-добри времена. До общината има един стар неработещ фонтан, който доста загрозяваше околността и това, за което най ме беше яд – разкошната сграда на театъра бе съборена. Уж се изгражда на ново в същия вид, но строежът е замразен от години.

Преди:

Сега:

Какво да се прави…

Сградата на

общината

е прекрасна:

Две снимки от пешеходната зона:

Градската библиотека:

Последната ми спирка беше

Нови Сад

Впечатлението ми от него е, че има много красив център, приятен за разходки. Освен това градските паркове, включително крайдунавския са доста поддържани и ми се стори, че веломрежата също е добре развита.

Първо отидох до

Петроварадинската крепост

На това място са съществували редица укрепления през вековете, но сегашната крепост е построена от австрийците през 18-ти век:

В една от сградите на крепостния комплекс има

музей на Нови Сад

Влезнах вътре с идеята да науча нещо повече за града, но лошо се подлъгах. В последствие се оказа, че музеят е бил затворен и посетих някаква изложба, посветена на юго-носталгията :$ :8

Някоя снимка от главния площад.

Общината:

Главната градска катедрала:

Православен храм „Св. Георги“

Поглед към пешеходната зона:

И за капак…всяко пътуване си има своя край:

С това приключвам своя пътепис. Благодаря ви много за вниманието, надявам се ви е било интересно. Честно да си призная ми е малко тъжно, че разказът ми свърши…чрез него сякаш преживях цялото пътешествие още веднъж.

Желая на всички вас много здраве и щастие, както и да се докоснете до тези прекрасни места, които имах удоволствието да посетя.
Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

Още пътеписи от близки места: