Особено приятно е, че си взех новия фотоапарат точно в момента, когато ми се доснима отново. И най-добрата техника не може да замени онова желание да уловиш детайл, който ти е направил впечатление току-що. От няколко седмици се хващам, че го правя машинално, като стар рефлекс за съхранение, който отново завоюва мястото си. Виждам нещо красиво – предмет, детайл, визуален сигнал за усещане, което не искам да изпусна. Пресягам се, махам капачката на обектива, кадрирам спокойно и щрак! Няма по-приятен звук от това “щрак” точно в този момент – сякаш събираш в шепа нещо, което ще грее дланта ти още дълго. Сякаш засвидетелстваш собствеността си над емоция. Дори тези снимки да говорят малко на друг, това няма никакво значение, а ако все пак проговорят, това е страхотно.
Снимките са от една кратка, с нищо по-различна от обикновено неделна разходка по центъра. Ще ме извините за стиловото многообразие – просто мислите ми са по-пъстри.
Постът Неделно вдъхновение е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
