От Порто исках да тръгна нагоре към северозападното крайбрежие на Испания, да си довърша опознавателната мисия отпреди две години. За късмет, точно тази седмица прогнозата там беше облаци и мъгла, така че вместо нагоре, поех надолу, по Португалското крайбрежие.

Порто

С навлизането в покрайнините на града трафикът ме грабва с бясна скорост. След няколко пропуснати отбивки, като по чудо, се добрах до самия град.

Време е да сменя автомобила с кракомобила и тръгвам да изучавам този удивителен град. През Порто тече река Доуро, над която минават множество мостове, някои от тях метални.

Това сигурно е градът с най-развита транспортна система. В неособено голям периметър активно се движи всичко, което човек може да си представи, по всякакъв вид инфраструктура. Кораби и лодки, метро, влакове, влакчета, трамваи и автобуси, въжени и релсови лифтове, само конски впряг не успях да видя.

Реката е плавателна в продължение на сто километра. Във вътрешността на страната, Доуро преминава през красиви ждрела, поля с лозови масиви и селца. Ежедневно от Порто потеглят традиционни кораби пълни с туристи, които имат възможността да се насладят на хубавите гледки. Ако разполагах с повече време, за нищо на света не бих пропуснал подобно преживяване.

Историческата част на Порто е плътно застроена с разноцветни сгради.

Най-разпознаваемият символ на града със сигурност е моста Дом Луиш I.

Порто е тези градове, в които можеш да прекараш цял живот без да ти омръзне.

Висентина

При предното ми идване в Португалия бях в Лисабон, затова сега го пропуснах и продължих към природния парк Висентина. Той е разположен по Атланическото крайбрежие в два от регионите на Португалия - Алентежу и Алгарв. Първото спиране направих в селцето Замбужейра-ду-Мар откъдето започват изумителни плажове с високи бегове, златен пясък и скали врязани в океана.

На няколко места се вливат големи реки. Една такава е при селцето Одисейше.

При отлив се откриват огромни пясъчни ивици.

За известно време мой подслон беше древното градче Алжезур, което се намира по средата на парка.

С белите къщи, съчетани със светло синьо, за момент си помислих, че съм в Гърция.

Мечтана дестинация за всеки сърфист е огромния плаж Бордейра. Освен дива природа, безбрежни плажове и много безплатни паркинги за каравани, наоколо има всичко необходимо за продължително къмпингуване.

В огромни количества е и нестихващия вятър от Атлантика, който генерира вълни по всяко време.

През пролетта крайбрежните дюни тук са покрити с цветни храсти.

Тъй като това е природен парк не е позволено да се ходи навсякъде, може само по дървените пътеки.

Те са достатъчно много и обикновено водят до най-интересните места.

Надолу брегът става все по-отвесен и висок, тук-там от океана стърчат откъснати скали.

Преди да се развидели тръгвам да изследвам други плажове в околността. В тъмнината се виждат само няколко осветени къщурки.

Отливът, в ранното утро, полира брега.

Целият ден след това е във владение на прилива, а плажовете за изследване нямат край. По черен път достигам до един от най-забутаните сърфистки плажове - Пенедо. Гледките тук са съвършени, една от друга по-пленяващи.

Вече им изтървах бройката и имената. Надолу към Вила-ду-Бишпу плажовете стават все повече и по-интересни. Както е слънчево, за минути от океана плъзват ниски облаци, които спират на самия бряг.

Такова чудо не бях виждал - на брега е мъгла, малко по-навътре към сушата пече ярко слънце.

Изследователската мисия на крайбрежието на Висентина е към своя край. Снимката не може да придаде усещането за мащаб, но тук брегът е висок стотина метра и да стоиш на ръба му е страховито преживяване.

Така и не можа да се изниже слънцето под облаците, като за сбогом с Висентина.

Лагос

В Лагос, на южния бряг на Алгарв, само километри по-надолу от Висентина, попадам в друг климатичен пояс. Такава жега е, все едно съм в Африка. Няма го вятъра и вълните, вместо каменни скали, тук властват пясъчни.

Като структура наподобяват на Мелнишките и Стобските пирамиди. Опасно е да се ходи сред тях, тъй като се ронят и са осеяни с дълбоки пропасти.

В края на носа се е формирала лагуна с множество отделни скали.

Това е златна мина. Лодките на местните лодкари са препълнени с пасажери. Преминават през множеството арки, но хитът е нещо като пещера. Лодката влиза вътре, бибитка, туристите ахват, после излиза. И така, лодка след лодка.

Ако слезеш долу, без да си взел билет за такъв мини-круиз, местните те гледат лошо.

Оставям ги намира, да си гледат бизнеса, и тръгвам да изследвам местните плажове. Те са претъпкани с плажуващи през целия ден, затова изчаквам прохладата на залеза. По-това време е отлив, което ми дава възможност да огледам арките, които за малко са на сушата.

В Лагос два от плажовете са култови, т.е. като за мен. Единия се казва Камильо и в част от скалата е прокопан тунел (тук не се вижда), за да се стигне до другия плаж при прилив.

На зазоряване плажът е като нов, без следи от човешка дейност.

Така или иначе, първите стъпки за деня скоро ще бъдат заличени от идващия прилив.

Съвсем наблизо е другият култов плаж - Дона Ана. Това е и единствената ми среща в Португалия със слънцето, докосващо хоризонта.

Две арабки се сбогуват с Лагос в този ден, както и аз. На пясъка са изписали Thank you Lagos.

В самият град е бил основан първият пазар за роби.

На изток от Лагос

Скалите на изток от Лагос са все така със същия произход, само че тук придобиват още по-странни вариации.

В околностите на Карвоейру всеки плаж тотално се различава от другите. Има такива, до които се стига с лодка и са нещо като пещери. Най-известната е тази до Бенажил, но аз се задоволих само с тези на плажа Мариня.

Пак благодарение на отлива се стига до особено интересно формирование - скала с двойна арка.

Този регион е особено привилегирован в това отношение. На плажа Карвальо, примерно, се стига само през специално издълбан скален вход. От всичките му страни има ниши в различни размери.

Аз се напъхах в една, която взе много бързо да се пълни с вода, чак си изкарах акъла да не остана вътре.

Така и не улучих нито един подходящ момент през цялото това обикаляне из красивото Португалско крайбрежие. Не остана време да разгледам вътрешността на страната. Иска ми се още на момента да се върна и да поправя този пропуск, но кой знае дали въобще ще имам този шанс отново.