/КРОСС/Нямам засега ясен отговор какво да се прави, но все повече си мисля, че се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум, който напразно се опитва да реши важните проблеми на държавата, обществото и гражданите. Всъщност, какво става безпощадно ясно? Първо, страната затъва в простотия, идиотия, селяния и мърльотия. И те стават толкова огромни и агресивни, толкова беснеещи и арогантни, че вече са непосредствена, пряка, директна и неизбежна опасност за живота и здравето - на отделния човек и на народа ни като цяло. Второ, институциите на властта съществуват в свой паралелен свят и водят някакъв си свой, самостоятелен и самодостатъчен живот, те симулират и имитират управление, неспособни са да решават ключовите проблеми на България, поглъщат огромни ресурси и дискредитират самата същност, смисъл и съдържание на демокрацията. Трето, гражданското общество е безсилно да промени каквото и да е, то е допълнение към наличните партии, дори за някои от тях е корпус за бързо реагиране, прекъснало е пъпната си връв с обществото и ако прави нещо, то се определя не толкова от интересите на обществото, колкото от интересите на структурите, говорещи от името и в името на обществото, при това срещу пари, често - срещу много пари и по никакъв начин неговите структури не са такива, работещи за идеални цели и водени от идеална цел