/КРОСС/ "Управлението за безопасност и охрана (УБО, бившето Пето управление на Държавна сигурност), което при предишния режим се беше превърнало в държава в държавата, защото обслужваше номенклатурата, като й строеше вили, апартаменти, почивни станции, доставяше й коли, западно обзавеждане за жилища и т.н., още в края на 1990 г. беше разпуснато. На негово място беше изградена НСО с 6-7 пъти по-малък личен състав с чисто охранителни функции, без каквато и да било стопанска дейност, без политически и полицейски задачи като следене и разузнаване". С тези думи на 14 октомври 1996 г. тогавашният президент Желю Желев отговори на упреците на кандидат-президентите на БСП - Иван Маразов, и на СДС - Петър Стоянов, че през неговото управление не са направени реформи във въоръжените сили и в специалните служби. Няколко години по-късно бившият депутат Драгомир Драганов обяви, че НСО отново се превръща в УБО: "Когато караш офицер от НСО да разхожда кученцето на съпругата на председателя на Народното събрание, той не е никакъв офицер от НСО. Той си е чистият тоталитарен служител от времето на УБО. Когато видиш пак същата дама да влиза в Правителствена болница с тези святкащи червени лампи отпред на държавния мерцедес, си мислиш - това ли е демокрацията? Или когато се отцепва пазарът, за да пазарува..." Затова сега ребром стоят въпросите за съществуването на НСО през последните 25 години