"Ти си моята лъжа, мъгла и дъжд, моят въпро-о-ос"... - гласът на черния транзистор безпомощно цепи жегата край Голямата базилика в Плиска. Непоносимо - аязмото с "живата" вода е само на една ръка разстояние, но помпата не работи. Червеният, пожарникарски маркуч, който тръгва от нея е отвежда надеждата за спасение край купчина кални камъни е празен.

- Това е, седяха, седяха канциларските плъхове из София и го измислиха – отровна била водата – мъжът, оставен да пази кладенеца, намества...