/КРОС/Италия отдавна си е спечелила славата на най-големия музей на открито. Разцветът на меценатството и на колекционерството през епохата на Ренесанса полага основите на първия пазар на произведения на изкуството. Парадокс е, че през изминалите оттогава столетия и до днес няма разработен универсален метод за оценяване на шедьоври. Проф. Федерико Етро от университета „Ка Фоскари" във Венеция е създал база с данни за произведения на изкуството за периода от 1250 до 1550 г. В нея са събрани сведения за действителната цена, платена на художника от възложителя на творбата, размерите на картината, броя на изобразените фигури, местожителство на възложителя и на крайния потребител, както и годината на изпълнение на поръчката. Върху тази основа се разработва статистически модел за определяне на цената на шедьоврите, който на този етап представлява сложна система от коефициенти. Значително по-опростен е методът на доц. Лучано Канова, който преподава експериментална икономика и научна комуникация във висшата школа „Енрико Матей" в Сан Донато Миланезе в областта Ломбардия. Той си поставя задачата да определи цената на творба на Микеланджело, като разполага единствено с информация, че негов ескиз е продаден на търг за 3,5 млн. евро през 2004 г. Отправна точка за доцент Канова са петте най-скъпо продадени картини през последните 10 години, чиито ескизи са изтъргувани отделно. Това са „Картоиграчи" на Сезан, продадена за 250 млн