С Васил Попов се оказахме в една клиника, пренесохме театъра там - Кольо, oтиде си твоят приятел Васил Попов... - Да, няма го вече Васо. И стоя аз тук с някаква китка в ръка... Която ще положа... За сбогом. За сбогуване... За пореден път пред някой колега... Тъжно и самотно ми е. За пореден път. Отиваме си един по един.