Увеличава се броят на българските абитуриенти, които заминават да учат в чужбина. Тази година над 9000 зрелостници са легализирали дипломите си за средно образование, което най-често означава кандидатстване в чужд университет. За това какви са тенденциите при приема навън и колко от изтеклите ни мозъци се завръщат след дипломирането, "Стандарт" попита Ирина Христова, съсобственик и управител на консултантската фирма за образование в чужбина "Интеграл".   - Г-жо Христова, на какъв етап са в момента кандидатстудентските кампании за чужди университети? - В момента всички кандидат-студенти във Великобритания са получили резултатите от своите матури и става ясно дали са приети в университетите, в които искат да отидат. Това за повечето българи не е от съществено значение, защото те вече са приети. Но ако се окаже, че някой британски ученик не е постигнал искания резултат от матурата и не е приет в топуниверситет, а има българин с по-високи резултати, това е шанс за него. Той може да откаже местата, на които е приет до момента, и да подаде документите си за този университет. За всички други държави тече моментът на финално потвърждаване на местата, за Германия сега се получават отговорите дали си приет. - Какви са тенденциите при кандидатите, за къде има засилен интерес? - Има засилен интерес към кандидатстването в Германия. Ще видим тепърва колко ще бъдат приети, защото там кандидатстват много ученици от други държави, включително САЩ