Ние, простите граждани, обичаме винаги да сме наясно кой е виновен. Ние сме сигурни, че за всяко нещо - от побоищата между деца до горещините лете и градушките - виновник има, просто трябва да се посочи и да му се подири сметка. Или поне да се попита кой ще му подири и защо досега не му е подирил. Обичайните виновници са „институциите", „компетентните органи" и „обществото като цяло". Това започва да прилича на приказката „Котаракът в чизми": - Кое виновен за войната по пътищата, селяни? - Институциите, институциите! - отговарят селяните. - А кой е виновен за изпростяването на нацията, селяни? - Обществото, обществото-о-о... Война по пътищата. Ужасно глупав израз, в който журналистите са влюбени. Когато хората умират на операционните маси от лекарска некадърност и алчност, това какво е - войната в болниците? Но както и да е, да се придържаме към конюнктурата. И така, през последната седмица „войната по пътищата взе още две жертви". Това стана на междуселски път край Лесидрен при надбягване с автомобили, което не било „гонка" а само „пилене на гуми". Лошото е, че жертвите са деца и сега всички са скръбни. Кой е виновен? - задават те в скръбта си вечния въпрос. Разбира се, че виновни са отново институциите, компетентните органи и обществото. Институциите са виновни, защото не са осигурили адекватно законодателство и ефективна процедура