Преди няколко години историкът Румен Даскалов издаде една великолепна книга - "Чудният свят на древните българи" - в която с тънка ирония разнищи несъстоятелността на наукообразните теории от последните десетилетия за произхода на "прабългарите", числеността им, езика им и т. н. Според Даскалов, тези теории се основават на непознат (и абсурден) "логически" принцип: Закон за изключеното второ: ако нещо е могло да бъде А, то най-вероятно е било А. Книгата за съжаление остана неразбрана както в иронията си, така и в сериозното си послание. Сега берем плодовете на това неразбиране, когато законът за изключеното второ е на път да стане държавна политика в областта на културно-историческото наследство. Да речем, понеже крепостта в село Голям Бъзик може да е изглеждала така, значи е изглеждала така и само така, и ще я вдигнем по този начин "до керемида". Голямата базилика в Плиска може да е изглеждала като познатите ни римски базилики, значи е изглеждала така и ще я построим като гледаме от тях (и по спомени). Че какво му е лошото на този закон, биха казали мнозина. Чрез него попълваме празноти в историческото си познание, къде по аналогия, къде по въображение. Чрез този закон пред нас ще се възправи миналото ни в една чудесна светлина. Защото от всички варианти, които са били възможни, този закон ни дава право да изберем най-патриотичния и най-патетичния от национална гледна точка