ЕДНА идея на здравното министерство, без да е облечена още в конкретика, има вече насреща си сериозен отпор. Досега всички изказали се по темата за данък "вредни" храни дават аргументи, че мярката е противоречива, а дори и невъзможна за прилагане. И посочват примери за държави, които са се опитали да я въведат, но или са се отказали, или резултатите не са очакваните. Добре, критиците може и да имат своите основания. Безспорно по-лесно е да се каже, че нещо не може да стане. Но именно тук пък е и предизвикателството да се помисли и намери начинът как да се въведе, че доволните да са повече от недоволните. Защото говорим за здравна реформа, затягане на финансовата дисциплина на болници и ред други мерки в името на по-доброто ни здравеопазване. Но какъв е смисълът от тях, ако продължаваме да оглавяваме всякакви класации за заболеваемост в Европа? И причините освен в незавидната демографска картина, лошото здравеопазване, мръсния въздух, може да търсим и в храната. Трябва да признаем, че на пазара ни не са най-качествените продукти. И едва ли трябва да се задоволяваме само с обяснението, че е заради ниската покупателна способност на българския потребител. Много хора радушно приеха дори връщането към социалистически модел, какъвто са БДС-та за млечните и месни продукти, въпреки немалкото пиар във въвеждането им. Проблем при тях обаче е слабият контрол, който бързо доведе до компрометирането им