България има брегова ивица с дължина 387 км, върху която има около 16 000 дка плажове. Не е толкова много (сравненията с Гърция, Турция или Хърватия са неуместни), но не е и никак малко - от десетилетия насам летният туризъм носи големи приходи на десетките морски общини, на малкия и големия бизнес и на държавата. Почти цялата плажна ивица се използва за нуждите на туризма. Този държавен ресурс, който е посочен в конституцията, носи около 10 млн. лв. годишно под формата на наеми, концесионни такси и гълта още толкова под формата на инвестиции в поддръжка и обслужване. Зад дългите пясъчни ивици, хилядите чадъри и стотици заведения обаче има гъста плетеница от интриги и интереси в един доста "ексклузивен" бизнес, достъпен за ограничен кръг от инвеститори и с висока степен на риск. Плажовете бяха прехвърлени на частни стопани, като този процес започна през 1997 г. От тогава до сега ивиците преминаха в ръцете на няколко основни типа инвеститори: едните са собственици на хотели по морето, които поеха и управлението на плажове в съседство, за да предлагат на клиентите си пълен пакет от услуги; другите са класически оператори: наематели и концесионери на плаж, чиято цел е да печелят и от хотели, и от случайни посетители, от заведения, водни спортове и др. Големите известни плажове са запазени от години за определен тип инвеститори, свързани с бившите силови групировки. Има много по-малки плажове, които се разработват от концесионери, а напоследък и наематели