/КРОСС/На 20 юли 2015 в сила влезе новата европейска директива за даване на убежище. Основната й цел е да опрости различните процедури на 28-те страни-членки на ЕС, въвеждайки по възможност еднакви критерии. Според новата директива, проверката на кандидатите за убежище може да трае максимално шест месеца, като през този период те трябва да имат право на приблизително еднаква защита, независимо в коя страна на Общността се намират. Изключения от общите процедури се допускат само ако притокът на бежанци на някое място е особено голям. Според важащите правила в ЕС, даването на убежище винаги става по усмотрение на националните държави. Там, където то е дадено, остава да важи единствено за конкретната държава, а не за цяла Европа. Скоро обаче някои правила може да се променят. През идната година например Европейската комисия възнамерява да подеме още една нова инициатива: идеята е даденото в една страна право на убежище да се признава и в останалите държави от Общността. Докато обаче това се осъществи на практика, могат да минат и години. ЕС се опитва да уеднакви политиката си по отношение на бежанците още от 1999-та насам. Засега без особен успех. Колко сигурни са "сигурните трети страни"? В момента не съществува списък от държави, които да са признати от всички членки на ЕС за "сигурни трети страни". Всяка членка на Общността си води собствен списък с такива държави. За някои от европейците например Косово е сигурна трета страна, за други обаче - не