Да ви призная, понякога се уморявам от българските интелектуалци. Особено от социалистическата част от тях. Имам чувството, че те никога няма да се засрамят. От Нешка Робева, например, която периодично ни информира за "пророчествата на леля Ванга", от Светлин Русев и позата му на легенда, от Андрей Пантев, който не може да прикрие симпатиите си към Дънов, а отскоро и към йогата... Днес чета, че Стефан Цанев бил богомил. Чак самият Георги Марков, след като емигрирал, се обръщал към него в писмат