Ден и нощ, в зной и дъжд те работливо пазиха вратите на ЦИК, вместо мързеливо да поръсят със захар – така героично би могла да звучи тази история. Само че тя не е героична. Тя е отчайваща, безнадеждна. Показва ни, че ние вече сме свели целия живот до победата на една партия над друга. От всичко друго сме се отказали.