С Опел до Средна Азия, 2015 (4): От Азербайджан през Калмикия до Казахстан

Продължава централноазиатското пътуване с опела на Валентин – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, а последния път обиколихме Азербайджан. Днес през Калмикия ще стигнем Астрахан.

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

четвърта част

От Азербайджан през Калмикия до Казахстан

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, след което разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ.

Азербайджан

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ, след което направихме обиколка на Азербайджан.

С Опел до Средна Азия, 2015

четвърта част

От Азербайджан през Калмикия до Казахстан

От Азербайджан влязох в Русия и пътувайки към Казахстан минах транзит през Южен Дагестан, тъй като вече бях разгледал региона покрай брега на Каспийско море. Спрях се в град Кизляр, разположен в северната част на тази република, до границата с Чечения.

Кизляр

е основан в началото на 18-ти век като руска крепост на река Терек. Има интересен Градски исторически музей и Музей на казашкия бит и култура. Кизляр става известен на света през 1996 година, когато тук е извършено нападение от чеченски терористи и са взети заложници, при което загиват над 50 човека.

Мемориала в памет на загиналите граждани при чеченския терористичен акт през 1996 година

Музеят на историята на град Кизляр

Република Калмикия

Калмикия е разположена северозападно от Каспийско море и заема територия от 76 хил. км² (2/3 от площта на България). Населението е само 300 хиляди души. Икономиката се основава на животновъдството, леката промишленост, добива на известни количества нефт и природен газ, машиностроенето. Моите впечатления са, че това е доста беден регион на Русия.
Бих казал, че

калмиките са монголците в Европа, изповядващи будизма

Калмикският език е сроден на монголския. Този народ се е заселил в Европа след татаро-монголските нашествия. През 17-ти и 18-ти век тук е съществувало Калмицкото ханство, което е водело успешни войни с казахите и с татарите в Кубан и Крим. През 70-те години на 18-ти век ханството е ликвидирано и окончателно присъединено към Русия. През съветския период съществува Калмикска автономна съветска социалистическа република. От 1992 година Калмикия става република в състава на Руската федерация. Най-висшето длъжностно лице се нарича Глава на Републиката, а не президент. Парламентът носи наименованието Народен Хурал, също както е в Монголия.

Степите на Калмикия

ми се видяха неплодородни и безлюдни. В източната част на републиката те преминаваха в същинска пустиня.

Моят Опел в степите на Калмикия

Минах през

градчето Комсомолски,

изключително бедно и неблагоустроено селище с пет хиляди жители.

Селището Комсомолски

Столица на Калмикия е Елиста,

град с малко повече от 100 хиляди жители. В превод името означава „Пясъчен“, явно от полупустинния терен. Градът се смята за главен център на будизма в Европа.

„Алтън Сюме“ или „Златната обител на Буда Шакамуни“ е главният будистки храм в Елиста

Пагодата „Седем дни“ на централния площад в Елиста

Като турист забелязах уважението на калмиките към Пушкин. При своето посещение в региона той е написал няколко стихотворения, посветени на „калмика – приятел на степите“, или пък на красивата калмичка, към която не е проявил обичайната за него активност при среща с хубава жена.

„Златната врата“ се явява главен вход на централния градски парк

Най-известният гражданин на Елиста е

Кирсан Илюмжинов

През периода 1993г.÷2010г. той е президент и глава на Република Калмикия. От 1995 година е президент на Международната шахматна федерация.

Елиста, Калмикия, Русия

Беше ми интересно да науча, че от началото на 90-те години на миналия век шахмата е въведен като задължителен за изучаване предмет в училищата. В Елиста е изграден град на шахмата „Сити-чес“ и Дворец на шахмата. През 1998 година в града се проведе 33-тата световна шахматна олимпиада.

Един от площадите в Елиста

Паметникът на Елян Овла – калмикски народен певец и разказвач

Като турист, бих нарекъл региона северозападно от Каспийско море „Пустинята на Европа“

Това са неплодородни степи с песъчлива почва и ниска пустинна растителност. На някои места си беше истинска пустиня с пясъчни дюни и пресъхнали солени езера. Това са териториите на Северен Дагестан, Калмикия и Астраханска област.

Пресъхнало солено езеро

Път през полупустинния терен

Астрахан

има над половин милион жители и е разположен в началото на делтата на река Волга при вливането й в Каспийско море. Градът е завладян в средата на 16-ти век от армията на руския цар Иван Грозни, след разгрома на Астраханското ханство. Астраханският Кремъл е построен през втората половина на 16-ти век. Градът е побратимен с нашия Русе.
Основните икономически отрасли са корабостроенето, добива на газ, енергетиката, производство на оборудване за нефтодобива, преработката на риба, хранително-вкусовата промишленост. Голям е броят на висшите учебни заведения и театрите. В Астрахан има генерални консулства на Иран, Казахстан и Туркменистан.

Централният площад е разположен до стените на Астраханския Кремъл и носи името на Ленин

Жилищен квартал край един от ръкавите на река Волга

Храмът „Успение“ и камбанарията са част от архитектурния комплекс Астрахански Кремъл

Особено приятна беше вечерната разходка по дългата крайбрежна алея. На оформените малки площадчета по протежение на тази алея свиреха оркестри, пееха вокални групи и хората танцуваха под звуците на музиката. На крайбрежния площад при паметника на Петър І група от четирима възрастни певци изпълняваше популярни руски песни, а двойки танцуваха.

Двойки танцуваха под звуците на музиката и песните на четирима вокалисти

Няколко стотин метра по-надолу свиреше рок-оркестър и младежи играеха рокендрол. На сцена певица изпълняваше популярни европейски песни. Имаше множество мимове и танцьори.

Девойки от танцов клуб играеха и раздаваха рекламни визитки

Въобще, по цялата крайбрежна алея по протежение на 2 километра течеше безкраен купон с множество забавления. Беше събота вечер.

Над река Волга след залез слънце – Астрахан

Пренощувах в автомобила на улицата, там където бях паркирал. На разсъмване потеглих към границата с Казахстан. Много се учудих, когато се наложи