Над Странджа бавно залез крие
последни слънчеви лъчи
и лодките събират мрежи
да тръгнат към созополски води.
А в мрака рибните пасажи
сребреят в лунна светлина
и губят се зад Агалина
по дългия си път в нощта.
И много залези ще минат –
години, зими и лета…
А аз ще си остана все така –
безумно влюбен в онзи залез!