Нека направя едно метафорично описание, а вие сами ще се сетите какво имам предвид. Тоест – не. Въпреки, че може би ще се сетите, аз пак ще ви кажа след метафоричното си описание съвсем директно какво имам предвид. Защото езоповският стил, басните и иносказанията са за робските времена. Езоп е бил роб и ето защо е разказвал басни. За да се сетят гражданите кого критикува, кого напада с жлъч. А нападнатият да няма какво да каже, защото в баснята не е описан той, а животно. Повтарям – Езоп е бил роб. Спомням си добре и десетките мъченици – писатели и творци от предишните поколения – които изразяваха иронията си и несъгласието си към диктатурите с особено засукани метафори, с притчи и басни. Тези молюски на социализма също бяха роби. Щеше им се едновременно да изразят плахото си несъгласие, а също така и да си останат любимци на Другаря Генерален Простак на Партията. Писателите от миналото. Хахаха. Баснописци. Искам да кажа, че няма робски времена. Времената са си винаги едни и...