Българският народ, винаги верующ в доброто, честен, простодушен като дете, видя само едно нещо: знамето, което му дигнаха високо пред очите. Той не пита: коя партия, кой лагер... Така е било едно време. Днес надежда няма. Анализ на Мирела Иванова от Дойче веле:
"Революцията за съединението се извърши леко, бързо и безкръвно. Едвам екна из Пловдив и народът я прегърна. Народът, взет в голямата си стихийна смисъл, като същество живо, мислеще и чувствующе, винаги верующ в доброто, честен, простодушен като дете, едничък способен на безкористни пориви, отзивчив и впечатлителен, видя само едно нещо: знамето, което му дигнаха високо пред очите. Той не пита: коя партия, кой лагер?
Източник: Информационна агенция КРОСС
Новини
Тъгата на българските революции
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗