Всъщност на 7 септември годишнините са три – третата е на великата добруджанска епопея на българската армия и връщането на Добруджа с победен бой – премълчавана, за да не обидим Русия! А Николай Втори пътува чак от Петербург до Букурещ, за да поздрави румънците затова, че са ни отнели Добруджа… Робите и васалите имат често избирателна памет, диктувана от моментен интерес и неуправляема алчност. Бойната слава, патриотизмът и пролятата българска кръв са по-маловажни от злачната сянка на Русия, под която живуркаха. А става дума за елементарна почит пред предците ни. Едва ли ще я видим и тази година, ако изключим късните предавания на военния канал и спорадичните публикации на донкихотовски медии. Та, заедно с редовете си за годишнината от гибелта на...