Светът не е това, което е, а това, което си представяме, че е – твърди Шопенхауер. Следвайки това, аз се опитвам да си представям света и да живея в него. Понякога ми липсва воля да постигна представата си, понякога волята е по-силна от представата. Дори се случва светът да не ми позволява да си го представя. Светът като биологична единица... Светът като жена... Стои пред тебе, а не можеш да разбереш нито какви са й косите, нито какви са й очите, нито тялото й можеш да си представиш... Цялата е пред тебе, пък ти е затворила представите. Даже не ги е затворила, а направо ги е затръшнала... Нещо такова се оказва и свободата. Представял си си я, воля си имал да постигнеш тази представа – дори си успял да я постигнеш, пък се оказва, че не това си искал. Че светът без представата ти за свобода е бил далеч по-свободен. Изведнъж се оказва, че свободата е зависимост. Наркоза... Не може по друг начин да си обясним саможертвата не на десетки и стотици, дори не и на хиляди... Оказва...