Учителката пита ученика, който е счупил лампата (скъсал пердето, надраскал чина, обърнал кофата за боклук...: „Защо го направи!”. Майката упреква сина си: „Защо си скъсал панталоните?”, „Колкото пъти ти казах.....” В отговор децата мънкат и изразяват съжаление, с което обаче ни се струват направо глуповати: „Защо мълчиш!”, в действителност самите ние сме тъпи, задавайки подобен въпрос, защото не разбираме, че въпросът ни няма нито един правилен отговор. Нито един! Тези досадни сцени, всеки е наблюдавал неведнъж. И неведнъж е бил в ролята на разпитвания и за съжаление в тази на разпитващия. Незнайно защо родителите си мислят, че това е много педагогически подход, детето ще се замисли, вразуми и поправи. Все едно нищо не е било. Но всъщност...