- Наскоро излезе книгата „Пет пиеси“, в която събирате „Боб“, "Фенове", "Маршрутка", "Прозорецът на Йонеско" и „Тест“. Какво ви накара да ги обедините в едно книжно тяло? - „Пет пиеси” е една дълга уговорка с издателство „Фама”. А иначе, когато излезе книжката си дадох сметка, че това е голяма част от живота ми. Изпитах едно странно усещане за остаряване и равносметка. - Как се възприема преходът от театър към слово? - Много хора пишат пиеси, но писането за театър изисква човек да знае как мирише сцената, да знае какво значи „чига”, да знае как се нарежда осветление, да познава актьора в неговата анатомия. Писането за театър е много по-различно от писането на роман. В този смисъл като драматург на много театри съм получавал страхотни текстове, основно български, но те няма как да бъдат възприети от актьора, няма как да бъдат попити от сцената. Много е важно човек, когато се занимава с театър, първо да влезе и обходи това пространство. - Има ли смисъл хората, които са...