И така... Да пътешестваш сред културите и из световете е едно от най-прекрасните неща на света. Да се учудваш и да бъдеш ту дете, ту мъдрец, ту развеселен идиот – зяпнал от наивно учудване целия тоя свят. Ето това е самата истина. Може и да не е. Може всъщност пиенето на бира пред телевизора да е по-голяма истина от моята истина – не смея да твърдя. Просто ми се прищя да кажа нещо категорично, развълнувано и вдъхновено. Аз просто това си обичам. Това си зная, това си бая. На мен това ми е доволството и тайното щастие, моята трепетна съблазън е точно там – в скиталческите и вечни разходки от никъде към никъде – сред културите и разнообразията на малкия свят. Веднъж брат ми, моят умен и мъжествен брат Батю (наричаме го Учителят Батю открай време, защото той беше наш учител в младите ни години - в писането, в говоренето и в мисленето, като Батю се казва с ударение на „ю” за да звучи на френски), та веднъж той каза, че аз няма за какво да пиша. Защото не съм живял достатъчно и не...