* обяснително подзаглавие - бавно емоционално придвижване -    Трябва да пиша текст за бавното хранене – казвам му някъде на втория час, откакто си свиваме суши. Макар че сме много гладни, си обещахме, че няма да замезваме с друго, докато не приключим с увиването на всички продукти – сьомга, авокадо, скариди, рачешки рулца, краставица...  -    Бавното хранене изисква много пиене – казва той и хвърля поглед към преполовената бутилка Captain Morgan.Ромът не само разсейва глада ни. Определено поощрява разговора и прави да изглежда добре онова във взаимоотношенията ни, което при трезв поглед е нелепо.-    Странно е, че се появяваш винаги след някоя моя раздяла – казва той. -    Странно е, че ти се обаждам винаги след някоя моя раздяла – отговарям аз. -    Честито!  - е репликата, която успява да измисли. Аз не измислям нищо, което мога да кажа на глас.Това е моят приятел за след раздяла. Аз съм неговата приятелка за след раздяла. Не това беше идеята. Така се получи. Първия път много се дразнехме един на друг – направо ни беше яд, че сме се опитали да компенсираме липсата на някакви други хора по този банален начин.