Това прилича на истинска и пълна безизходица – предварително да си подпалил собствения дюкян и да си разорил поминъка си. Да си загубил останалата собственост, понеже си зарязал и къщата, някой ти я е обрал и също подпалил. А междувременно да се намираш с жената и децата в църква, обградена от редовна войска и башибозук, които съвсем не са дошли да преговаряте мирно. Има такива времена – когато безизходицата те кара да пръснеш мозъците на всички в семейството, а после те праща да ги излежиш славно в историята. Когато за това с най-добри чувства ще пишат народните поети и ще те превърнат в задължителен учебен материал за поколения наред. И когато дори църквата някой ден може да ти опрости грехове и да те произведе в мъченик на вярата. Има такива времена с такива хора, но за последно бяха преди много години. За последно бяха въстаниците Кочо Честименски и Спас Гинев (убил не едно, а няколко от децата си) от църквата "Св. Архангел" в Перущица. Точно те са последните с авторски...