Влязох в двора на Медицинската академия откъм Клиниката по кожни болести. Това е един малък вход, известен само на посветените. В тухлената стена, опасваща от юг грамадния двор на академията, се отваря малка дупка и именно това е входът откъм кожната клиника. Ако не го знае човек, ще я обиколи цялата, за да влезе или през арката или откъм Майчин дом, или през бариерата. Знам всичките тия подробности, защото шест години съм учил там, а пък и две години съм работил в една от хирургичните клиники. Като съвсем младо момче бях санитар в урологията и нощем изнасях цели планини от използвани уринаторни торбички. След това се прибирах вкъщи, рано сутрин, закусвах с чаша вино и печено месо и поспивах един два часа преди упражнения. А за упражненията се връщах пак в тоя Вавилон на жлъчните камъни и мозъчните хернии, наречен Медицинска академия. Това беше отдавна. Сега влязох през входа откъм кожната клиника, минах покрай психиатрията и спешната лаборатория и се запътих към 2-ра хирургия....