Най-известният и обичан национален светец на българите бил роден около 876 г. в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произлизал от скромно семейство, като отрано имал склонност към монашеския живот. Още тогава той придобил известно образование, като се запознал със светите книги, в които търсел мъдрост и спасение. На 25-годишна възраст, като раздал оставеното от родителите му наследство на бедните, Иван се оттеглил от света. Отначало се подстригал за монах в една близка обител (вероятно в манастира „Св. Димитър" под връх Руен). Търсейки подходяща среда за уединение, той пребивавал на различни места (край Земен, на южния склон на Витоша и т.н.), докато най-накрая се установил във "вeликата Pилска пустиня", където по-късно създал знаменития Рилски манастир, посветен на св. Богородица. С течение на времето рилският отшелник придобил заслужен авторитет. Вестите за неговата нравствена извисеност, доброта, мъдрост, способности на лечител и чудотворец се разнесли из цяла България. Среща с Иван Рилски потърсил и самият цар Петър (927-969) и макар тя според житията на светеца да не била лице в лице, а чрез размяна на послания, владетелят бил благодарен за получените съвети. Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X в., като се състояло от последователи на св. Иван. През 941 г., като посял добре (..