Търпим го откакто съществува. Паметникът 1300 години Българя срещу НДК, София. Няма какво да се лъжем, всеки който е минал от там промърморва – бах ти тъпия паметник... Мястото е опасно. Свърталище за клошари, алкохолици и отчаяни наркомани. Опитаха какво ли не, за да ни опазят от паметника. Заградиха го с ламарини, по които рисуваха графити, което беше тъпо. Опитаха и поне хиляда и триста други тъпи неща. И нищо. Убеден съм, че най-смисленото нещо с него направихме Мартин Карбовски и аз преди около четири години. Тогава ние преди едно литературно четене стреляхме по паметника с пушки за пейнтбол, а медиите обявиха, че Марков и Карбовски разстрелват културата. А не беше така, те застреляха шибаното заклинание, на което прилича този паметник, на което прилича и самият живот в България. Именно когато минава покрай този паметник, когато минава покрай живота си, българинът промърморва – бах ти тъпия паметник. А всичко, което човек трябва да направи е – да се отърве от това и нищо...