Обичате ли да фантазирате? Аз – да. Въпреки възрастта си – 41 години – аз обичам да се впускам в зелените морета на фантазията, да се въодушевявам и да се разтрепервам – като малко момче, което кара първото си колело, а когато го срещне някой познат, то неволно се усмихва от гордост и свян. И аз така се усмихвам – защото фантазиращият е горд и свенлив – заради тая сладка и наивна величественост на фантазиите си. Да – обичам да фантазирам. Да си представям, че правя какви ли не неща. Които ми изглеждат далечни и неясни, плашещи донякъде, но и донякъде съблазнителни. Примерно днес фантазирах, че мога да се захвана с политика. Помислих си: Ето идват избори. Аз съм възрастен, образован и препатил човек. Нищо не ми пречи. Дори и това, че сред всички мои разумни сънародници властва категоричното мнение, че политиката е мръсна работа за некадърници. Дори и това мнение не ми пречи. Такова – в края на краищата – е и моето мнение. Но знаете – ние винаги имаме едно предразсъдъчно мнение –...