Последната половинвековна история на българската култура е възможно да бъде елементарно измерена в периоди на имане и нямане, когато някои дават и когато изобщо не дават. Графично ще бъде представена като сърдечна кардиограма с дребни аритмии и политически инфаркти. Графиката постепенно след 1989 г. се превръща в права линия със симптоми на инсулт и незабележима клинична смърт. В лечението на смъртниците демократично избраните правителства не пожелаха да предложат изкуствено дишане или поне да търкулнат аспирин от състрадание и практично лицемерие. Едва днес родните художници, скулптори, концептуалисти и приложници, превърнали се в уличните кучета на българската култура, ще получат заслужен дар – малки, елегантни гробници, наречени с измамното заглавие музеи. Музеи на...